ВходЗапазете среща

Глава 2.11

Вариации: външни хранилища, TLS и ingress

Стойностите, които адаптират Nexus към клъстер, който не е празен, включително TLS (Transport Layer Security), заедно с бази данни, които вече поддържате, Ваши собствени сертификати, друг ingress контролер, класове за съхранение, поща, проксита, реплики и управляван Kubernetes.

Тази страница е преведена от ИИ от английския оригинал. Ако нещо е неясно, английската страница е референтна. Прочетете тази страница на английски

17 минути за четене

Производственият клъстер на Harrow Port Authority не е празен, а само историята му с TLS (Transport Layer Security) има три части. Екипът по базите данни поддържа PostgreSQL на собствени машини и иска всяка база данни да е там, архивирана по техния начин. Сертификатите идват от вътрешния CA (сертифициращ орган) на Harrow чрез cert-manager. Ingress контролерът не е Traefik и се намира в собствено пространство от имена (namespace). Нищо от това не изисква разклоняване (fork) на чарта. Всяка разлика е стойност и тази глава ги разглежда в реда, в който ги е срещнал Tomás Reilly.

Всеки блок със стойности в тази глава е фрагмент. Обединете тези, от които се нуждаете, във вашия собствен файл със стойности, наред с global, hosts, edition и keys от глава 2.6, Инсталиране на Community върху Kubernetes. Схемата на чарта отхвърля всеки непознат ключ, така че грешно изписан ключ проваля helm lint --strict и инсталацията, вместо да бъде игнориран. Това е умишлено: печатна грешка в dataTier, която мълчаливо оставя хранилище в клъстера, би била по-лоша от грешка.

Външни хранилища на данни

Nexus съхранява данните си в пет хранилища. По подразбиране всяко от тях работи вътре в клъстера от собствения подписан образ на изданието, със собствен том (volume).

Хранилище Ключ във values По подразбиране в клъстера Том по подразбиране
PostgreSQL 16 с PostGIS 3 и pgvector 0.8 dataTier.postgres образът на изданието 50Gi
Valkey 8.1 dataTier.valkey образът на изданието 5Gi
Neo4j 5.26 Community Edition dataTier.neo4j образът на изданието 20Gi
Qdrant 1.15 dataTier.qdrant образът на изданието 10Gi
SeaweedFS 4.48, обектното хранилище, съвместимо с Amazon S3 (Simple Storage Service) dataTier.objectStore образът на изданието 50Gi

Всяко от тях може да бъде такова, което вие поддържате вместо това. Задайте неговия mode на external, посочете хоста му и назовете Secret, който съдържа идентификационните му данни. Добавете адреса на хранилището и към networkPolicy.externalEgressCIDRs (вижте раздела за мрежовата политика по-долу), тъй като пространството от имена забранява целия друг изходящ трафик. За външно хранилище чартът не генерира нищо за това хранилище: нито StatefulSet, нито Service, нито том. Услугите се свързват с хоста, който сте посочили.

# harrow-external-postgres.yaml (Helm values)
dataTier:
  postgres:
    mode: external
    port: 5432
    sslmode: verify-full
    external:
      host: pg-nexus.db.harrow.example
      existingSecret: harrow-postgres

Обектът Secret се създава от вас в пространството от имена, в което се инсталира Nexus, преди инсталацията. Чартът пази единствено неговото име: подовете, които се нуждаят от идентификационни данни, ги четат от вашия Secret при стартиране и нищо не се копира в собствените обекти Secret на чарта. Променете идентификационните данни и рестартирайте подовете, които ги използват; няма нищо за повторно генериране.

Всяко хранилище търси фиксирани имена на ключове в своя Secret:

Хранилище Ключове в неговия Secret
PostgreSQL username и password за суперпотребител на този сървър и ca.crt, сертифициращия орган (CA), подписал сертификата на сървъра
Valkey password
Neo4j username и password
Qdrant api-key
Обектно хранилище access-key и secret-key

Заредете всяка стойност от файл, така че да остане извън историята на обвивката (shell) и извън вашия файл със стойности:

kubectl create namespace nexus
kubectl -n nexus create secret generic harrow-postgres \
  --from-file=username=./pg-username --from-file=password=./pg-password --from-file=ca.crt=./harrow-db-ca.crt

Външно хранилище без посочен Secret спира генерирането, точно както и такова без хост.

PostgreSQL

Външният сървър трябва да предлага това, което предлага образът на изданието: PostgreSQL 16 с PostGIS 3 и pgvector. Трафикът към него винаги е криптиран и се проверява спрямо ca.crt във вашия Secret. Задайте sslmode на verify-full, което също проверява дали сертификатът на сървъра съдържа името на посочения от вас хост, или на verify-ca. При външен сървър генерирането отхвърля disable и require. Postgres в клъстера е противоположното: неговият трафик никога не напуска пространството от имена, мрежовата политика го задържа там и той приема само disable. Който и режим да изберете, сертификатът трябва да съдържа името на хоста в external.host, тъй като някои от услугите проверяват името при всяка връзка.

При инсталиране първоначална задача (bootstrap Job) се свързва със сървъра с акаунта от вашия Secret и създава ролите, под които работи Nexus. Тя създава роля за миграция, която притежава схемата, роля за изпълнение (runtime) и по една роля за влизане за всяка услуга. Nexus генерира техните пароли и ги съхранява. Нито една от тях не е суперпотребител и нито една не може да заобиколи защитата на ниво ред (row-level security), така че всяка политика за изолация в базата данни се прилага за всяка услуга. Самият първоначален процес обаче се нуждае от суперпотребител: една от стъпките му заключва вградена функция на PostgreSQL и само суперпотребител може да направи това. Само първоначалният процес и собствената стъпка за провизиониране на конзолата използват този акаунт. Поради тази причина управлявана услуга за база данни, чиято администраторска роля не е истински суперпотребител, не може да хоства базата данни на Nexus.

Задачата Job проверява вашия сървър, преди да го докосне. Тя спира, без да е променила нищо, ако акаунтът във вашия Secret не е суперпотребител. Ако роля с име nexus вече съществува с SUPERUSER или BYPASSRLS, задачата Job спира с nexus-db-bootstrap: role nexus exists with SUPERUSER or BYPASSRLS on this server; nexus_migrator will not be made a member of it. Nothing more was done. Премахнете тези атрибути от тази роля или използвайте сървър, където името е свободно, и инсталирайте отново.

Valkey, Neo4j, Qdrant и обектното хранилище

Останалите четири приемат същите три настройки: mode, external.host и external.existingSecret. Ето ги и четирите, превключени към собствените на Harrow:

# harrow-external-stores.yaml (Helm values)
dataTier:
  valkey:
    mode: external
    external: { host: valkey.db.harrow.example, existingSecret: harrow-valkey }
  neo4j:
    mode: external
    external: { host: neo4j.db.harrow.example, existingSecret: harrow-neo4j }
  qdrant:
    mode: external
    external: { host: qdrant.db.harrow.example, existingSecret: harrow-qdrant }
  objectStore:
    mode: external
    external: { host: objects.db.harrow.example, existingSecret: harrow-objects }

Стартирайте версиите, които носят образите на изданието, изброени в таблицата по-горе, на портовете, които услугите използват. Valkey слуша на 6379, а Neo4j на 7687; Qdrant приема 6333, а обектното хранилище – 8333. Обектното хранилище трябва да е съвместимо със S3. Паролата за Valkey влиза в адрес за връзка вътре във всеки под, затова я ограничете до букви и цифри (символите -._~ също са приемливи).

Ако mode е external, а external.host е празно, генерирането спира с dataTier.<store>.external.host is required when mode is external. Преместването на хранилище от вътрешно за клъстера към външно, след като хората вече са използвали Nexus, е миграция на данни, която правите сами, и чартът няма да копира нищо вместо вас. Вземете решение преди първата инсталация.

Хранилището за ключове, OpenBao, не е в този списък и не може да бъде външно. То е част от идентичността на инсталацията и работи в клъстера при всяка инсталация.

TLS на публичната граница

tls.mode определя как трите публични хоста получават своите сертификати и нищо повече. Трафикът между услугите винаги използва взаимен TLS (mutual TLS) със сертификати от собствения локален CA на чарта, издадени от cert-manager, независимо от режима. Няма мрежа от услуги (service mesh) и istio.enabled остава false.

tls.mode Кой създава сертификата Какво трябва да зададете
existing (по подразбиране) Вие. Един Secret държи сертификат и за трите хоста. tls.existingSecret
cert-manager ClusterIssuer, който вече поддържате. Чартът изисква от него по един сертификат на хост. tls.clusterIssuer
none Никой в клъстера. TLS приключва пред него, при вашия балансьор на натоварването или прокси сървър. Нищо, но прочетете предупреждението по-долу

existing

# harrow-tls-existing.yaml (Helm values)
tls:
  mode: existing
  existingSecret: harrow-public-tls

Всеки Ingress обслужва обекта Secret harrow-public-tls, така че неговият сертификат трябва да съдържа имената console.harrow.example, api.harrow.example и auth.harrow.example. Създайте го в пространството от имена, преди да инсталирате:

kubectl -n nexus create secret tls harrow-public-tls --cert=harrow-public.crt --key=harrow-public.key

Предварителната проверка (preflight) го прочита, предупреждава, когато изтича в рамките на 30 дни, и назовава обекта Secret, когато той липсва. Когато режимът е existing, а името е празно, генерирането спира с tls.existingSecret is required when tls.mode is existing.

cert-manager

# harrow-tls-cert-manager.yaml (Helm values)
tls:
  mode: cert-manager
  clusterIssuer: harrow-internal-ca

Чартът добавя анотацията cert-manager.io/cluster-issuer към всеки от трите обекта Ingress, а cert-manager създава обектите Secret nexus-console-tls, nexus-api-tls и nexus-auth-tls. Без tls.clusterIssuer генерирането спира с tls.clusterIssuer is required when tls.mode is cert-manager.

Ако вашият издател използва ACME (Automatic Certificate Management Environment) с предизвикателството HTTP-01, не е необходимо нищо друго. Чартът не добавя собствено пренасочване, така че заявка за /.well-known/acme-challenge/ достига до инструмента за решаване (solver) на вашия издател непроменена. На обект без интернет инструментът за решаване също е образ: поставете образа cert-manager-acmesolver на cert-manager във вашия регистър, или всеки под за предизвикателство ще чака в ErrImagePull.

няма

# harrow-tls-none.yaml (Helm values)
tls:
  mode: none
proxy:
  trustedCIDRs: "10.30.0.0/16"

С none обектите Ingress не съдържат TLS секция. Използвайте го, когато балансьор на натоварването или обратно прокси пред клъстера прекратява TLS за трите хоста.

proxy.trustedCIDRs назовава прокси преходите (hops), на чийто хедър X-Forwarded-For nexus-auth се доверява. Стойността по подразбиране, 10.42.0.0/16, е мрежата за подове на k3s, където работи неговият ingress контролер. На всеки друг клъстер го задайте на мрежата, която използват подовете на вашия ingress контролер, така че ограниченията за честота на влизане и одитните записи да виждат адреса на човека, а не на проксито.

Адрес, сертификат, прокси и поща
Адрес, сертификат, прокси и поща
Веднъж инсталирани, адресът, сертификатът, проксито и пощата имат свой собствен тест на една страница, а резултатът е написан с думи.

Ingress контролери

Чартът създава три обикновени Kubernetes Ingress обекта, по един за всеки публичен хост. Всеки насочва пътя / към една услуга (Service).

Ingress Хост Service и порт
nexus-console hosts.console nexus-alpha, 3000
nexus-api hosts.api nexus-gateway, 9092
nexus-auth hosts.auth nexus-auth, 9101

Три стойности ги оформят, а една стойност в мрежовата политика трябва да съответства.

# harrow-ingress.yaml (Helm values)
ingress:
  enabled: true
  className: harrow-nginx
  annotations:
    "<annotation-key>": "<annotation-value>"
networkPolicy:
  ingressNamespace: ingress-harrow
  • ingress.className назовава обекта IngressClass. Ако се остави празно, чартът пропуска класа и класът по подразбиране на клъстера поема трите Ingress обекта. Предварителната проверка (preflight) проверява дали класът съществува или, когато не сте посочили такъв, дали точно един клас е маркиран като такъв по подразбиране.
  • ingress.annotations се добавя и към трите Ingress обекта. Стойностите са низове (strings), затова поставяйте числата и булевите стойности в кавички. Използвайте го за собствените настройки на вашия контролер.
  • ingress.enabled: false не генерира никакъв Ingress, за обект, който маршрутизира към трите услуги (Services) по друг начин.
  • networkPolicy.ingressNamespace е пространството от имена, в което работи вашият ingress контролер.

Това последното често подвежда хората. Мрежовата политика на чарта забранява целия трафик към пространството от имена по подразбиране и след това допуска ingress контролера до трите публични услуги (Services) само от пространството от имена, което сте посочили. Стойността по подразбиране, kube-system, е правилна за k3s, който стартира Traefik там. С всеки друг контролер, ако я оставите непроменена, контролерът няма да може да достигне Nexus: обектите Ingress съществуват, контролерът записва в логовете изтекло време за връзка (connection timeouts), а браузърът получава грешка на шлюза (gateway error). Проверката „Ingress ports“ на предварителната проверка (preflight) търси Service в това пространство от имена, отворен на портове 80 и 443, като LoadBalancer или NodePort, и нейният ред fix назовава тази стойност.

Вляво кутия „ingress controller“ стои вътре в пунктирана граница с етикет „namespace: networkPolicy.ingressNamespace (kube-system on k3s)“. Три стрелки излизат от нея с етикети console.harrow.example, api.harrow.example и auth.harrow.example. Те пресичат плътна линия с етикет „nexus namespace: default deny“ и пристигат в три кутии: „nexus-alpha :3000“, „nexus-gateway :9092“ и „nexus-auth :9101“. Четвърта, сива стрелка от кутия „any other namespace“ спира на плътната линия с малко кръстче.
Трите публични хоста, пространството от имена на ingress контролера и мрежовата политика, която допуска само това пространство от имена.

Останалата част от мрежовата политика

networkPolicy.enabled е true по подразбиране и трябва да остане така. С него нищо в пространството от имена не излиза навън освен DNS (Domain Name System), Kubernetes API (приложно-програмен интерфейс) за проверяващите токени и адресите, които изброите.

# harrow-network.yaml (Helm values)
networkPolicy:
  apiServerCIDRs: ["10.30.0.1/32"]
  externalEgressCIDRs: ["10.30.40.25/32"]

apiServerCIDRs е адресът на API сървъра като /32 CIDRs (Classless Inter-Domain Routing). Ако е празно, чартът го чете от клъстера при инсталиране. helm template няма клъстер, от който да чете, затова го посочете там. externalEgressCIDRs е всичко останало, до което дадено работно натоварване (workload) може да достигне, празно по подразбиране. Harrow изброява своя пощенски релеен сървър (mail relay). Всяко външно хранилище за данни извън пространството от имена също трябва да бъде изброено тук, в противен случай политиката за отказ по подразбиране спира услугите да достигнат до него.

Само три работни натоварвания разговарят някога с API сървъра: услугата за доказателства nexus-probitas, оркестраторът и задачата Job за съхранение на хранилището за ключове. Те проверяват токените на служебните акаунти (service-account tokens), които другите работни натоварвания представят. Политиката дава адреса на API сървъра, на портове 6443 и 443, на тези три и на нищо друго. Ако трите не могат да достигнат до него, те не могат да проверят токените, които другите работни натоварвания представят, затова посочете всеки адрес, който той може да има.

Избор на TLS режим

Harrow избра cert-manager със своя вътрешен CA като ClusterIssuer и причината беше подновяването. При existing човек подновява сертификата в обекта Secret, преди да изтече, а 30-дневното предупреждение на предварителната проверка (preflight) е единственото напомняне. При cert-manager подновяването се случва от само себе си и никой не трябва да помни. none подхожда на обект, където всеки публичен адрес вече стои зад балансьор на натоварването, който прекратява TLS за много системи, и където този екип притежава сертификатите. Което и да изберете, сертификатът, който браузърът вижда, трябва да е такъв, на който браузърът се доверява. Самоподписан сертификат, чието предупреждение хората прескачат с кликване, разваля ключовете за достъп (passkeys), тъй като Chrome няма да създаде или използва ключ за достъп зад предупреждение за сертификат.

Съхранение, поща, реплики и ресурси

Клас за съхранение

# harrow-storage.yaml (Helm values)
storage:
  className: harrow-ssd
dataTier:
  postgres:
    size: 200Gi
  objectStore:
    size: 500Gi

storage.className се прилага за всяко PVC (заявка за постоянен том) от слоя за данни и за томовете на хранилището за ключове. Празно означава класа по подразбиране на клъстера, а предварителната проверка (preflight) се проваля, когато никой клас не е маркиран като такъв по подразбиране и вие не сте посочили нито един. Всяко хранилище в клъстера има свой собствен size. Тези на хранилището за ключове са keys.openbao.storage.unsealer и keys.openbao.storage.keystore, с keys.receiptsStorage за разписки. Изберете размери за едногодишен растеж.

Поща

# harrow-mail.yaml (Helm values)
smtp:
  existingSecret: harrow-smtp

Nexus изпраща покани и известия чрез вашия пощенски сървър. smtp.existingSecret назовава Secret, който вие създавате в пространството от имена с подробностите за пощенския сървър. Както при всяка интеграция, чартът приема име на Secret и никога идентификационни данни. Помнете мрежовата политика: добавете адреса на релейния сървър към networkPolicy.externalEgressCIDRs, или пощата спира на границата на пространството от имена. Докато пощата не проработи, не могат да се изпращат покани и контролният списък на първия администратор казва точно това.

Реплики и ресурси

Всеки основен компонент има брой реплики и ресурси на Kubernetes под components, а всяко хранилище в клъстера има ресурси под dataTier.

# harrow-sizing.yaml (Helm values)
components:
  console:  { replicas: 2, resources: { requests: { cpu: 200m, memory: 512Mi }, limits: { memory: 1Gi } } }
  auth:     { replicas: 2 }
  gateway:  { replicas: 2, resources: { requests: { cpu: 400m, memory: 1Gi }, limits: { memory: 2Gi } } }
  graphrag: { resources: { requests: { cpu: 400m, memory: 1Gi }, limits: { memory: 3Gi } } }
dataTier:
  postgres:
    resources: { requests: { cpu: "1", memory: 4Gi }, limits: { memory: 8Gi } }
  neo4j:
    heap: 2G
    pagecache: 1G
    resources: { requests: { cpu: 500m, memory: 4Gi }, limits: { memory: 4Gi } }

Подът на Neo4j по подразбиране изисква 2 GiB и може да използва до 4 GiB. При 3 GB динамична памет (heap) и кеш на страници (page cache), увеличете и неговата заявка (request), така че подът да бъде поставен на възел (node), който разполага с тази памет.

Компонентите с replicas и resources са console, bff, auth, orchestrator, workflows, gateway, graphrag, probitas и skillsEngine. Ключовата услуга, keys, приема само resources. Тези основни компоненти са задължителни и не могат да бъдат изключени; чартът ги стартира независимо какво казва техният превключвател enabled. Хранилищата от слоя за данни работят с по една реплика всяко.

При бавно дисково пространство още две стойности дават на услугите време да стартират: probes.startupFailureThreshold (60 по подразбиране) и schemaWait.timeoutSeconds (1800) – колко дълго една услуга чака своите миграции на базата данни, преди нейният стартов контейнер да се провали по име.

Сесии за влизане, ограничения на честотата и частни хостове на модели

Три по-малки групи от стойности си струва да се знаят преди инсталацията, защото хората ги забелязват още на първия ден.

# harrow-auth.yaml (Helm values)
auth:
  accessTokenTTL: 15m
  refreshTokenTTL: 12h
  rateLimitPerMinute: 5000
ai:
  installationHosts: [models.harrow.internal, .gpu.harrow.internal]

auth.accessTokenTTL и auth.refreshTokenTTL определят колко дълго са валидни двата токена на една сесия. Стойностите по подразбиране, 15 минути и 12 часа, означават, че човек, който затвори лаптопа си вечерта, се вписва отново сутринта. Съкратете токена за опресняване (refresh token), ако вашата политика го изисква, и очаквайте повече вписвания.

auth.rateLimitPerMinute е максималният брой заявки, които един вписан човек може да направи към услугата за вписване в рамките на минута, преди тя да отговори с 429. Стойността по подразбиране, 5000, е около 83 в секунда от един акаунт – предостатъчно за конзолата и за скриптове. Една инсталация няма абонаментни планове, така че всеки човек получава един и същ лимит. Намалете го, за да затегнете защитата от злоупотреби, или го увеличете за тежка автоматизация. Защитата от атаки с груба сила (brute-force) при вписване, като заключване на акаунт и ограничения за опити за втора проверка, е отделна и не се задава тук.

ai.installationHosts изброява допълнителни имена на хостове вътре в инсталацията за собствените сървъри за модели на ИИ (изкуствен интелект) на организацията на частни имена. Всеки запис е име на хост, .suffix, което съвпада с всяко име под него, IP адрес или IPv4 CIDR (Classless Inter-Domain Routing) блок. Рутерът ги третира като част от инсталацията редом със собствените хостове на изданието. Самият сървър за модели се назовава в ai.localProvider.baseUrl; глава 2.14, Доставчици и модели на ИИ, разглежда и двете.

Какво никога не се задава като стойност

Някои неща, които хората търсят във файла със стойности, не са там умишлено.

Не е във файла със стойности Защо и къде се намира вместо това
Лицензът Той се импортира след инсталацията, в конзолата или с nexusctl licence import <file>. Лицензът никога не е стойност в чарта или монтиран файл. Глава 2.13, Лицензи, съдържа подробностите.
Ключове за модели Всяка организация пази собствените си ключове в свой собствен пул, въведени в конзолата. Никакви идентификационни данни за доставчик на ИИ никога не са стойност в чарта.
Защита при регистрация Интернет проверката CAPTCHA и мрежовият филтър при регистрация са изключени при локална инсталация и няма стойност, която да включи което и да е от двете. CAPTCHA би се нуждаела от интернет при всяка регистрация. Мрежовият филтър би се нуждаел от лицензирана база данни за геолокация, която чартът не съдържа. Вместо това регистрацията на непознат се задържа за одобрение от администратор, както обяснява глава 2.12, Първото стартиране.
Телеметрия Схемата приема една настройка за telemetry.enabled, която е false. Нищо не напуска инсталацията, а собственото отчитане на слоя за данни (отчетът за използване на Neo4j, телеметрията на Qdrant) също е изключено.

Проверете целия файл преди инсталиране

След като фрагментите са обединени в един файл, пуснете две проверки върху него от вашата работна станция. helm lint --strict валидира всеки ключ спрямо схемата на чарта, а helm template генерира цялото издание, за да го прочетете, преди да бъде създадено каквото и да било. Командите използват адреса на чарта Community; за Enterprise посочете пътя до изтегления от вас чарт Enterprise вместо това (глава 2.7, Инсталиране на Enterprise и прилагане на лиценз). Генериране на вашата работна станция не може да прочете адреса на API сървъра от клъстер, затова първо задайте networkPolicy.apiServerCIDRs във файла.

Двете проверки:

helm lint --strict oci://registry.adverant.ai/nexus/charts/nexus --version 1.0.0-alpha.1 -f harrow-prod-values.yaml
helm template nexus oci://registry.adverant.ai/nexus/charts/nexus --version 1.0.0-alpha.1 \
  -n nexus -f harrow-prod-values.yaml > harrow-render.yaml

Грешно изписан ключ проваля проверката (lint) с „additional properties“ и назовава ключа. Липсваща задължителна стойност, като например хост, когато хранилището е външно, проваля генерирането с изречението, цитирано в тази глава. helm template няма клъстер, от който да чете, затова посочете networkPolicy.apiServerCIDRs, когато генерирате офлайн, или той ще спре и ще ги поиска.

След това стартирайте предварителната проверка (preflight) със същия файл. Предварителната проверка е единствената проверка, която чете клъстера и стойностите заедно: там грешно пространство от имена за ingress, липсващ клас за съхранение или сертификат, който изтича следващата седмица, се показват, преди някой да зависи от инсталацията.

Управляван Kubernetes

Nexus работи на всеки съвместим Kubernetes 1.33 или по-нова версия, включително управлявана услуга на облачен доставчик. Нищо в чарта не е специфично за един доставчик. Това, което се променя спрямо k3s, са няколко стойности, всяка от които е разгледана по-горе:

  • Първо се инсталира cert-manager v1.21.3, както на всеки клъстер. | На управляван клъстер | Какво да зададете или проверите | |---|---| | Съхранение | Назовете класа на доставчика в storage.className или маркирайте един като такъв по подразбиране. | | Ingress | Инсталирайте ingress контролера, който използвате, експонирайте го на портове 80 и 443, задайте ingress.className, ако не е този по подразбиране, и задайте networkPolicy.ingressNamespace на неговото пространство от имена. | | Прокси преходите | Задайте proxy.trustedCIDRs на мрежата за подове на този контролер. | | API сървърът | Ако инсталацията не може да прочете адреса на API сървъра от клъстера, посочете го в networkPolicy.apiServerCIDRs. | | Прилагане на мрежова политика | Политиките на чарта влизат в сила само там, където мрежовата приставка на клъстера прилага NetworkPolicy. Изберете конфигурация на клъстера, която го прави. | | Образи | Възлите трябва да достигат до registry.adverant.ai или до вашия собствен регистър, посочен в global.imageRegistry. |

Стартирайте предварителната проверка (preflight) преди всичко друго. Тя чете клъстера и файла със стойности заедно и отпечатва всяко от тези неща като ред, с решението до всяко едно, което липсва. Глава 2.5, Предварителна проверка с nexusctl, показва отчета.

Преди да инсталирате
Преди да инсталирате
Успешна предварителна проверка на производствен клъстер. Всеки ред е едно изискване, а всяко предупреждение носи своето решение на реда отдолу.