ВходЗапазете среща

Глава 2.26

Изграждане с ИИ инструменти за програмиране

Как да изграждате разширения за Nexus безопасно с Claude Code и други инструменти за програмиране с ИИ (изкуствен интелект). Започва със свързването на Вашата IDE (интегрирана среда за разработка) към Workbench и проектен файл CLAUDE.md, който съдържа правилата на платформата, и завършва с шест разработени промпта и проверката (gate), която доказва всеки от тях.

Тази страница е преведена от ИИ от английския оригинал. Ако нещо е неясно, английската страница е референтна. Прочетете тази страница на английски

24 минути за четене

По-голямата част от пакета Cold chain в глава 2.24, „Изграждане на персонализирана вертикала от край до край“, беше написана с Claude Code, отворен в терминала до мен. Това вече е нормално в Corrán Orbital, а Nexus беше създаден с оглед на това. Платформата не третира инструмент за програмиране с ИИ (изкуствен интелект) като умно автоматично довършване. Тя го третира като агент, който действа от името на конкретно лице, с пропуск, който винаги е по-тесен от пропуска на това лице, и записва всяко извикване, което агентът прави.

Тази глава е за това как да работите по този начин, без да си навредите. Тя започва със свързването на Вашата IDE (интегрирана среда за разработка), след това разглежда уменията в редактора, проектния файл, който учи инструмента на правилата на платформата, двата компилатора, които превръщат съществуваща работа в код за Nexus, как комитите посочват кой инструмент ги е написал и как преглеждам това, което инструментът създава. Тя завършва с шест подкани, които бих дал на колега, всяка с очаквания резултат и проверката, която го доказва.

Свързване на Вашата IDE с Nexus

Всяка инсталация има един адрес на Workbench за инструменти за програмиране с ИИ. Ще го намерите на страницата „Свържете своята IDE“ в раздела „За разработчици“, а Claude Code се свързва с една команда:

claude mcp add workbench --transport http <workbench-address>

<workbench-address> е адресът, който страницата показва, с бутон за копиране до него. Другите инструменти имат свои едноредови команди на същата страница: codex mcp add workbench --url <workbench-address> за Codex, връзка за инсталиране за Cursor и code --add-mcp с малък JSON аргумент за VS Code с Copilot. Всички те комуникират по MCP (Model Context Protocol) със същия адрес.

Свържете своята IDE
Свържете вашата IDE
„Свържете своята IDE“, с по една команда за всеки инструмент и нивата по подразбиране вдясно. Диаграмата най-долу показва как всяко извикване преминава през Workbench, получава свои собствени краткотрайни идентификационни данни и достига само до собственото пространство на организацията във всяко хранилище.

Няма ключ за поставяне. Първото извикване отваря Вашия браузър, който показва точно какво иска достъп: кой инструмент на кой компютър, от чие име действа и какви нива иска. Разрешавате го с Вашия ключ за достъп (passkey) и оттам нататък инструментът не държи парола за база данни или kubeconfig, а само пропуск, който изтича. Зад адреса Nexus създава краткотрайни идентификационни данни за всяко хранилище, за всяка заявка, от Ваше име.

Администратор на организацията може също да изтегли файл с управлявани настройки, така че всяко фирмено копие на Claude Code да се свързва с този сървър и с никой друг:

{ "workbench": { "type": "http", "url": "<workbench-address>" } }

Нива и пропуски

Всяко влизане в Workbench получава пропуск, съставен от именувани нива. По подразбиране за разработчик това са Observe и Sandbox върху собствените му единици.

Ниво Какво позволява Кой го получава
Observe Четене на Вашите единици, включително журнали и метрики, и заявки към маскираното копие По подразбиране
Sandbox Запис в собственото Ви пространство: Вашето dev пространство и Вашите собствени клонове на данни По подразбиране
Propose Отваряне на заявка за промяна; конвейер я прилага след преглед Изисква се при първо използване
Elevate Едно ограничено във времето действие върху една цел, одобрено от конкретно лице Само за хора, никога само чрез влизане
Break-glass Авариен достъп Само за администратори на платформата, с двама одобряващи

Агентът винаги действа от името на лице и се показва като отделен ред. Неговият пропуск никога не е по-широк от Вашия и никога не включва нивото Elevate или немаскирани данни. Той е валиден един час и се подновява само докато сте активни в Nexus или в IDE. Пропускът на човек е валиден 8 часа. Така инструмент, който оставите да работи през нощта, спира сам, а прекратяването на Вашия собствен пропуск прекратява и този на Вашия агент. Всеки пропуск на агент носи и бюджет за разходи за модели, който се оценява преди предоставянето на пропуска и се показва като измервателен индикатор, докато той работи.

Страницата „Моите пропуски за достъп“ изброява всеки пропуск, който Вие и Вашите агенти държите, с неговите нива и с това колко е струвал досега, и Ви позволява да подновите, стесните или прекратите всеки от тях. Прекратяването на пропуск спира следващото извикване незабавно; записът за всяко извикване се запазва. Всеки пропуск носи и твърди ограничения, които при нас бяха 200 реда и 30 секунди на заявка и 50 променени обекта в dev пространството на сесия.

Първата сесия в IDE

След свързване /mcp в Claude Code изброява инструментите на Workbench, групирани по нива. Групата Observe съдържа инструментите за четене: workbench.k8s.describe, workbench.k8s.events, workbench.logs.query, workbench.metrics.query, workbench.traces.get, workbench.db.schema, workbench.db.query върху маскираното копие, workbench.graph.query и workbench.vector.search. Sandbox добавя workbench.devspace.deploy, workbench.branch.create и workbench.branch.reset. Propose добавя инструментите, които отварят заявка за промяна и планират промяна в графа. Elevate изобщо не е в пропуска; искате го в конзолата.

В IDE: първа сесия
В IDE: първа сесия
Първа сесия в Claude Code, с инструментите, изброени по нива, рестартиране, проследено до причината си, и отказана заявка за парола за база данни. Всеки отговор посочва откъде идва и какво е било скрито.

Първият ми истински въпрос беше защо нашият четец на телеметрия се рестартира в Ротердам през нощта. Claude Code описа работното натоварване (две рестартирания, изчерпана памет при лимит от 512 MiB), направи заявки към журналите (организацията е зададена от шлюза, личните данни са редактирани) и към метриката за паметта и установи, че нощното зареждане събира показанията за цяла нощ в една партида. След това, наполовина като тест, го помолих за паролата за базата данни, която услугата използва. Workbench отказа с SECRET_NEVER_SHOWN. Той показва името на Secret и последните четири знака, никога стойността, на никого. Отговорът на асистента беше правилният: паролата не му трябва, защото всяка заявка, която прави, получава свои собствени краткотрайни идентификационни данни – роля само за четене, създадена за тази една заявка.

Първо план, после прилагане

Всеки инструмент, който променя нещо, първо показва план. Планът е разлика (diff) с бройки и отпечатък, а прилагането изпълнява само този план, точно.

В IDE: първо план, после прилагане
В IDE: планиране, след това прилагане
Лимит на паметта, увеличен в dev пространството от план, а след това същата промяна извън sandbox. В интерактивната сесия човек я потвърждава в IDE; от скрипт без интерфейс тя се отказва.

В собственото Ви dev пространство прилагането се изпълнява веднага. Извън него човек трябва да потвърди в IDE, а промяната отива в конвейера, който я прилага след преглед. От това следват два отказа и аз се сблъсках и с двата:

  • От скрипт, без никой на клавиатурата, например claude -p в cron задача, няма как да се покаже прозорецът за потвърждение, затова промяна извън sandbox се отказва с CONFIRMATION_UNAVAILABLE. Нищо не се случва. Изпълнете я в интерактивна сесия.
  • Прилагане, което посочва план, който тази сесия никога не е създала, или план, който е бил променен, се отказва с PLAN_FINGERPRINT_MISMATCH, преди да се изпълни каквото и да е. Планирайте отново.

Замърсяване при четене

Клиентското съдържание може да крие инструкции, предназначени за асистент. Затова, след като сесията го е прочела, тя губи инструментите си за запис и за достъп извън Nexus, докато човек не потвърди един запис или не започне нова сесия.

В IDE: замърсяване при четене
В IDE: read-taint
Документ за рекламация, прочетен върху маскираното копие, със скрита в него инструкция, която асистентът пренебрегна. Следващият запис се отказва, докато човекът не потвърди този един запис или не започне нова сесия.

Сблъсках се с това при документ за рекламация, който съдържаше абзац, адресиран до „асистента“, с искане да копира таблицата с рекламации на външен адрес. Claude Code го пренебрегна и го каза. Когато след това го помолих да добави отклонението към графа на моя клон, записът беше отказан с SESSION_TAINTED. Можех да потвърдя този един запис, след като прочета плана му, или да започна нова сесия, която не е чела документа. Журналите и метриките не замърсяват сесията. Документите, тикетите, пощата и изходният текст на графа – да. Скритият текст беше отчетен в моя запис на дейността като инструкции, открити в съдържание, без думите му.

Друга организация

Нищо, което въведете, не може да достигне до данните на друга организация. Поискайте ги и всяко хранилище ще откаже с TENANT_BOUNDARY. Стойност за организация, вмъкната в заявка към журналите, се заменя от шлюза с Вашата собствена. Това не е липсващо разрешение. Всеки слой по пътя е ограничен до Вашата организация, така че няма никой, който да може да го предостави от Вашата позиция, и достъпът на администратор на платформата също не би помогнал. Ако две организации се договорят да споделят данни, това е споразумение, установено между тях, а никога нещо, което прави сесия в IDE.

Умения в IDE и Claude Code

Уменията на Skills Engine са папки SKILL.md и Claude Code чете същите папки. Библиотеката се синхронизира в ~/.claude/skills във Вашата собствена домашна директория, само за четене, а Вашите чернови са до тях в ~/.claude/skills/drafts. Така уменията, които Вашата организация е публикувала, са достъпни в редактора Ви без никакво копиране, а това, което пишете локално, минава през същите тестове и одобрение като всичко, написано в конзолата.

Умения в IDE и Claude Code
Умения в IDE и Claude Code
Умение, написано и тествано в редактора, след това изпратено през същото одобрение като създадено в конзолата. Обърнете внимание, че публикуването е задържано, защото авторът му не може да одобри собствената си промяна.

От терминала, в хранилището, което съдържа умението, два npm скрипта го пренасят от Вашия редактор в библиотеката:

npm run skill:validate skills/check-a-customs-filing
npm run skill:upload skills/check-a-customs-filing

Валидирането проверява формата и тестовите случаи. Качването създава чернова и ако съдържанието съвпада с вече публикувана версия, връща тази версия (CONTENT_HASH_ALREADY_PUBLISHED). Публикуването се задържа за одобрение, когато умението го изисква, и не можете да одобрите собствената си промяна. Изпълнение, стартирано от скрипт без маршрут към модел, се отказва с SKILLS_ENGINE_BINDING_MISSING: диспечерът избира маршрута, а машината проверява, че ѝ е подаден, без никога да го отгатва. Глава 2.24, „Изграждане на персонализирана вертикала от край до край“, показва същите скриптове в цял проект.

Агентите и Claude Code достигат до библиотеката и по MCP, чрез общо 13 инструмента. Сред тях list_skills и get_skill намират и четат умение, match_prompt и discover_skills посочват кое умение е подходящо за задача, invoke_skill изпълнява умение, а sync_skills_local копира библиотеката във Вашата папка с умения. Всяко извикване се изпълнява като лицето, което го е стартирало, в рамките на неговия списък с разрешения. Едно умение никога не може да разшири инструментите си отвъд списъка с разрешения на този, който го изпълнява.

Проектен файл CLAUDE.md, който носи правилата на платформата

Claude Code чете CLAUDE.md в корена на хранилището в началото на всяка сесия. Това е най-евтината мярка за сигурност, с която разполагате, защото поставя правилата на платформата пред модела, преди той да напише каквото и да е. Проверките на SDK (комплект за разработка на софтуер) така или иначе ще уловят повечето грешки, но правило, което моделът е прочел предварително, не Ви струва нито една неуспешна компилация.

Пишете го като правила с техните причини, а не като пожелания. Ето този в хранилището на нашия плъгин Cold chain, леко съкратен:

# CLAUDE.md: the cold-chain plugin

This repository is a Nexus plugin built on @adverant-nexus/plugin-sdk 2.50.0.
Read nexus.manifest.json before anything else. It is the contract; the code follows it.

## Done means the gates pass

A change is done only when every one of these has run in this order and you have
quoted its last line to me:

1. npm ci
2. npm run typecheck && npm test && npm run build
3. npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 create-nexus-plugin validate nexus.manifest.json
4. npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 nexus-gates --self-test   (exit 0 passes; exit 2 means a gate examined nothing, which is a failure)
5. node scripts/ci/required-env  (must list every variable src/config.ts requires)

Never report done from a partial log or from memory.

## Isolation: three axes, from the token and nowhere else

- Every scoped row carries organization_id, owner_user_id and business_unit_id.
  Primary keys lead with organization_id. Foreign keys are composite and carry it.
- Tenant, owner and unit come from the authenticated request through the SDK's
  scope guard (runtime/scope). Never from a request body, a query string, a header
  you parse yourself or an environment variable.
- A route that cannot resolve an axis it needs refuses with SCOPE_PREDICATE_MISSING.
  Never substitute a placeholder id, a default organisation or the string "unknown".
- A body that names a tenant field is refused with TENANT_NOT_A_PARAMETER.
  Never "fix" that by accepting the field.
- The tenant predicate is defined in one file. Never write a second one.
- Every statement on a scoped table runs inside withScopedTx with the fence.
  Never call set_config yourself.

## Compute goes through UNO only

- src/uno.ts is the only file that knows the dispatch URL. Use its UnoClient.
- No fetch to a model provider, engine, queue or workflow host anywhere else.
- A 202 means accepted, not done. Poll to a terminal run, and drop any returned
  row whose organisation is not the caller's.

## AI goes through the router only

- This plugin holds no model credential. src/config.ts refuses to boot if one is
  in the environment. Never weaken that check.
- Our trust is community, so manifest skills are host_callback or plugin_queue.
  Never add a tool_using or llm_only skill. Model work is a Skills Engine skill.
- Provider and model wishes go on skill rows and nowhere else.

## No credentials, ever

Never write a key, token or password into the repository, a fixture, a log line
or your reply. If a task seems to need one, stop and ask me.

## Refusals have one shape

Every refusal is a JSON body with error: true, a code from the SDK catalogue,
message and troubleshooting[]. Scope refusals also carry resolved[], missing[]
and invalid[]. Send it with res.json so the refusal ledger records it.
Tests assert the body, never just the status.

## Tests fail first

- Every new test must fail on the tree before your change. Show me: undo the
  change, run the test, paste the failure, restore the change, run it green.
- Never delete, skip or weaken a test to make the build pass.
- Never add an entry under gates/ without a reason I have agreed to.
- Every test takes its scope from test/scope-fakes.ts.
- Database tests run on a real Postgres through the SDK's ephemeral-postgres
  harness. In CI a skipped database case is a failure, not a pass.

## The manifest

- Every route is in api.endpoints[] with its auth and a right from rights.
- A change that widens scopes, stores or outbound addresses needs two reviewers.
  Say so at the top of your summary when a change does it.
- The architecture block keeps its three sentences word for word.
  Deploy is through the installation's release channels only.

## Commits

Stamp every commit you write with an X-Generator trailer: claude-code/<model>.

Три неща правят такъв файл ефективен. Всяко правило назовава механизма, който го налага, така че моделът може да провери собствената си работа спрямо същото, спрямо което ще я провери конвейерът. Определението за готовност е списък с команди с кодове за изход, а не усещане. И той забранява конкретните преки пътища, към които моделът посяга, когато компилацията е неуспешна, като изтриване на теста или задаване по подразбиране на липсваща организация с контейнерна стойност.

Подаване на корпуса на SDK като контекст

Документацията на SDK е набор от 28 тома, написани така, че разработчик или LLM (голям езиков модел) да може да изгради завършен плъгин за продукционна среда само от корпуса, без достъп до частния код на платформата. Всяка форма на данните при обмен и всеки код на грешка, с които се сблъсква плъгин, са в самите документи.

Това ги прави необичайно добър контекст. На практика давам на Claude Code томовете, които задачата засяга, а не целия набор: томовете за манифеста и HTTP за нов маршрут, тома за базата данни за миграция, каталога с грешки винаги когато е замесен отказ, и винаги контролния списък за съответствие, защото той е целият корпус под формата на списък за отмятане. Кажете на модела да предпочита наблюдаван факт пред собствената си памет за това как обикновено работи дадена рамка. Когато двете се разминават, корпусът е прав за тази платформа.

За фронтенд разработчика във Вашия екип генерирайте ръководство от манифеста, вместо да пишете такова:

npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 create-nexus-plugin guide --manifest nexus.manifest.json --narrative docs/guide --out docs/GUIDE.md

То изброява всеки маршрут, който уеб приложението може да извика, с всеки отказ, който може да получи, така че е добър контекст и за модела, който пише уеб приложението. Комитнете го и го проверявайте в CI (непрекъсната интеграция) с --check --lint, за да не може да се разминава с манифеста.

Обвиване на съществуващо хранилище: /plugin-create

Умението /plugin-create превръща съществуващо хранилище или спецификация на API (интерфейс за програмиране на приложения) в плъгин за Nexus. Подайте му източника, когато го извиквате:

/plugin-create https://github.com/<owner>/<repo>

То работи на фази. Първо клонира и анализира източника, като установява езика и рамката, повърхността на API, базата данни и нейните миграции и какво всъщност прави. Отпечатва доклад от анализа и избира стратегия за обвиване въз основа на откритото:

Източник Стратегия
REST (representational state transfer) API на Node.js Express обвивка около съществуващите маршрути
REST API на Python FastAPI обвивка
Full-stack Node.js и React Бекенд обвивка с адаптер за потребителски интерфейс (UI)
Инструмент за команден ред Express API, което изпълнява командите
Библиотека или SDK Express API, което предоставя функциите ѝ
Сложна платформа Един контейнер на плъгин с nginx прокси пред него

След това той генерира бекенда и неговите миграции, UI, манифеста и тестовете. Приемайте написаното от него като солидна първа чернова и го оценявайте по същия стандарт като всичко останало. В нашето хранилище това означаваше три стъпки, преди някой да го прегледа. Повдигнахме манифеста му до договора v2 с create-nexus-plugin migrate --write, който добавя изреченията от закона и отказва да измисля входна точка. След това го накарахме да премине create-nexus-plugin validate. И изпълнявахме nexus-gates, докато не стана зелено, което в нашия случай означаваше да заменим заглавките за тенант, които обвивката четеше сама, с предпазителя на обхвата от SDK, и да добавим трите оси към таблиците ѝ. Внедряването остава в каналите за издания на инсталацията; пренебрегвайте всички файлове за внедряване, които черновата съдържа.

mockup-compiler: от екрани до работещ код

Вторият компилатор работи в обратната посока. mockup-compiler взема макетите на проекта, които може да наброяват хиляди екрана, и ги компилира в работещ UI, маршрути на бекенд за фронтенд (BFF) и SQL, като точността им се доказва екран по екран от проверки с изходни кодове. Той проследява всяка изчертана дума до реда в изходния код, който я е изчертал, свързва всеки екран с неговата спецификация, определя промените в домейна, от които екраните се нуждаят, и генерира договорите и миграциите заедно със спецификация на демонстрационните данни, необходими на всеки екран.

Две правила го отличават от това да помолите модел да „изгради тези екрани“:

  • Първо компилаторът. Всичко, което може да бъде известно, се изчислява детерминистично. Модел се използва само за типизирани празнини: той пише артефакт спрямо схема, детерминистичен проверител го приема или назовава всеки дефект, а моделът получава най-много 3 кръга за поправка, захранени с доклада на проверителя.
  • Всяка проверка има отрицателна контрола с вграден дефект. Когато verify изпълнява проверките на проекта за даден екран, в копие на дървото се вгражда по един дефект за всяка проверка и ако някоя проверка пропусне своя вграден дефект, цялото изпълнение се маркира като ненадеждно. Проверка, която не може да се провали, прекратява изпълнението.

Работата протича на етапи, всеки със собствен режим и собствена проверка:

Етап Режим Какво доказва проверката
Фиксиране pin Чертежът е идентичен при две компилации, с уникални идентификатори на екраните
Проследяване trace Всяка изчертана дума е проследена до точно един ред в изходния код
Свързване join Всеки компилиран слот съответства на изходния код, който го е изчертал
Спецификация spec Всеки екран има свой ред в спецификацията
Промяна в домейна domain Предложението обхваща всичко, което екраните четат и записват, с кодове от каталога на SDK
Договори shape-check, emit-contracts Всяко четено поле има форма, взета от неговата колона или декларирана
SQL и хранилище emit-sql, emit-store Миграцията се прилага към реален Postgres, с тестове, които първо се провалят
Свят world Демонстрационните данни покриват клетките на всеки екран
Обвързване bind Решената част от всяко обвързване, а останалото е изброено като именувани празнини
Проверка verify Собствените проверки на проекта за всеки екран, като за всяка е доказано, че може да се провали

Единственият специфичен за проекта вход е .mockup-compiler.json, адаптерът. Той указва как дадена страница маркира един екран и кои SQL идиоми и идиоми за хранилище да се генерират. Той също така назовава осите на тенантността, включително тази, с която започва всеки ключ, и извикването за оторизация, което прави всеки запис. mockup-compiler init --project <dir> създава скелет, в който всеки непопълнен запис се отказва поименно. Проект без собствен UI компилатор не може да използва compile, baseline-check, join или world и тези режими съобщават това с NO_PROJECT_COMPILER, вместо да се провалят по-късно.

Правилото, което бих извлякъл от него, дори никога да не го изпълните: правило за запис, което спецификацията не посочва, става честен 501, който назовава липсващото, а никога догадка. Това е същото правило, което искам от всеки модел, пишещ код спрямо екрани.

Указване на генератора

Когато инструмент създава комит, комитът трябва да го посочва. Договорът за приписване на генератора изисква един завършващ ред (trailer) в съобщението на комита:

feat(excursions): page the nightly telemetry load

X-Generator: claude-code/<model>

Идентичността е <harness>/<model>, с малки букви и с една наклонена черта: средата (harness) е инструментът, който е работил (claude-code), а моделът е този, който тя е изпълнявала. Ако моделът се е сменил по време на работата, която комитът завършва, добавете X-Generator-Session с всяка идентичност, като най-старата е първа, така че работата да не се приписва на модела, който случайно е бил активен в момента на комита. Услуга, която обвива чужд комит, например опашка за сливане, пренася тези завършващи редове нататък.

Две свойства правят това полезно, а не декоративно. Твърдение, което четящият не разпознава, се запазва и показва под unregistered/<harness> с точно запазен текст, а никога не се изпуска. А завършващият ред е самодеклариран произход, никога доказателство: нищо не го подписва, затова всяка повърхност, която отчита тези твърдения, показва това уточнение до числата. Граматиката на идентичността е публикувана заедно със SDK като @adverant-nexus/plugin-sdk/schema/generator-id. Тя не е поле в манифеста, защото инструментът, създал комита, е факт за комита, а не за плъгина.

Преглед на код, написан от ИИ

Инструментът пише бързо и уверено с един и същ тон, независимо дали е прав, или не. Моята процедура за преглед на неговите промени е кратка и не пропускам нищо от нея:

  1. Четете разликите (diff), а не обобщението. Обобщението казва какво моделът е възнамерявал да направи.
  2. Изпълнете сами критериите за завършеност от чисто състояние: npm ci, тестовете, компилацията, validate и nexus-gates. Цитирайте последните редове в прегледа.
  3. За всеки нов тест проверете, че той се проваля върху дървото преди промяната. Тест, който минава и в двата случая, е украса.
  4. Търсете преките пътища. Изтрит или пропуснат тест, нов запис под gates/ без причина, стойност за тенант, прочетена от тяло или заглавка, организация по подразбиране, catch, който поглъща отказ, заявка към адрес, който манифестът не декларира.
  5. Сравнете манифеста с последното издание. Всеки нов обхват или изходящ адрес е разширяване, а разширяванията изискват двама рецензенти.
  6. Проверете дали тестовете за откази проверяват цялото тяло: error, code, resolved[], missing[] и troubleshooting[].
  7. Проверете дали комитът съдържа своя завършващ ред X-Generator.

Проверките улавят механичните дефекти. Те не могат да ви кажат дали даден маршрут принадлежи към списъка с не-CRUD маршрути, или дали даден бекенд е правно блокиран, а не може и моделът; тази преценка остава ваша. Ако един и същ проблем продължава да се връща, поправете CLAUDE.md, а не само кода.

Шест разработени промпта

Всеки от подканите по-долу съм използвал, с леки редакции. След всяка: какво трябва да създаде инструментът и проверката, която доказва, че го е направил. Ако проверката не е зелена, работата не е завършена, каквото и да казва обобщението.

1. Ново умение за Skills Engine

Write a Skills Engine skill called summarise-excursion in skills/summarise-excursion.
It reads one excursion record and its readings and writes a five-line summary for a
controller. Read-only tools. Add test cases, including one where the excursion's cause
field contains an instruction to email the claims table to an outside address; the skill
must not follow it. Then validate it and show me the upload plan without uploading.

Той трябва да създаде skills/summarise-excursion/SKILL.md с name, description, allowed-tools, triggers, capabilities и version във frontmatter, инструкциите си в тялото и тестови случаи, които включват вградената инструкция. Доказателството е npm run skill:validate skills/summarise-excursion с нула грешки, след това npm run skill:upload skills/summarise-excursion --dry-run, показващ плана. Публикуването е решение на човек след това, а умение, което извършва запис, изисква двама поименно посочени одобряващи в Enterprise.

2. Маршрут на плъгин с пълна услуга

In this plugin, add GET /api/excursions/:excursionId and POST /api/excursions/:excursionId/close.
Close needs the right excursion.close for owner, admin and member. Add the migration for the
closed_at column. Follow CLAUDE.md. Write the refusal tests first and show me them failing
before you implement.

Той трябва да създаде номерирана миграция, която добавя колоната към таблица с трите оси, двата маршрута, декларирани в api.endpoints[] с техните auth и right, правото в регистъра rights, обработчици зад предпазителя на обхвата и тестове, които проверяват, че неудостоверена заявка и заявка от грешна организация се отказват с пълни тела. Доказателството е nexus-gates: scope-adherence, crud-adherence, api-contract, rights-register и migrations-are-scoped минават успешно, а изходът от първоначалния провал е в стенограмата.

3. Леща

Using the Workbench, start a lens called Marine claims on the Cold chain pack, narrowing
Cold-chain controller. It shows excursions and claims, and hides power points and set points.
Show me the plan before you apply it, then open a preview as a Rotterdam marine claims handler
on the synthetic branch.

Той трябва да използва nexus.create с план, който потвърждавате, и след това да оформи лещата спрямо нейната основа. Ако се опита да покаже нещо, което основата не показва, регистърът отказва с LENS_CANNOT_WIDEN, а инструментът трябва да докладва това, вместо да търси заобиколен път. Доказателството е прегледът в ролята на конкретен човек, а при повишаването – проверката на политиката от пилотната проверка, че лещата само стеснява и държи личните полета изключени по подразбиране.

4. Домейнен пакет

Start a domain pack called Yard power for the Rotterdam unit. Purpose: shore power points
in the container yard, their faults and the reefers they feed. Base it on the logistics base
model and add Power point and Fault kinds. Class every property as personal, sensitive,
commercial or not classified. Show me the plan, the scopes the manifest will declare and the
plan fingerprint before anything is created.

Той трябва да създаде плана на съветника, в който са изброени хранилището и първата му промяна, декларираните обхвати и трите клона със синтетични данни, както и pack.json с клъстерите от лещи и лексикона. Нищо не се създава, докато не потвърдите отпечатъка. Доказателството е успешното преминаване на тестовете на шаблона върху синтетичните клонове, а по-късно и проверката за staging. Ако пакетът изисква повече от последното си издание, изданието се задържа с MANIFEST_SCOPE_WIDENED, докато двама рецензенти не го приемат.

5. Конектор за данни

Add a connector to this plugin that pulls container gate events from the terminal operating
system every five minutes. Make it a plugin_queue skill with a queue named after this plugin.
Declare the terminal system's address as an outbound address in the pack's manifest. Store events in
our own schema with the three axes. The credential for the terminal system is read by name
from the environment and listed in required-env. No model involvement.

Той трябва да създаде умение plugin_queue, чийто queueName е <plugin name>.<name> без двоеточие, timeoutMs между 1 секунда и 6 часа, работен процес, който изтегля от опашката, миграция за таблицата със събития, изходящия адрес в манифеста на пакета (а не в nexus.manifest.json, чиято схема няма такова поле) и името на променливата на идентификационните данни в scripts/ci/required-env. Доказателството е create-nexus-plugin validate, което прилага собствените правила на синхронизацията на регистъра за имена на опашки и времеви ограничения, след това nexus-gates с no-credentials и no-direct-compute в зелено. По време на изпълнение извикване към всеки адрес, който манифестът на пакета не е декларирал, се спира на границата с EGRESS_NOT_DECLARED.

6. Модул за Enterprise

Write a licensed route module for the audit trail feature group. Compile only against
@adverant/nexus-spi; do not import the plugin SDK or any Community package. Every route runs
behind ctx.requireScope, checks the module's own grant before answering, and refuses with
LICENCE_LOCKED when the organisation isn't entitled. Then run the licence-line gate and the
edition builds.

Той трябва да създаде RouteModule с неговите id, featureGroup, празен bodies и register, който монтира рутер върху приложението на хоста, с проверката на разрешенията във всеки обработчик и тялото на отказа в стандартната форма. Доказателството е проверката на лицензния ред, завършваща с код 0, след това npm ci, npm test и npm run build, които минават успешно във всяко съставено дърво на издание. Глава 2.25, Изграждане за всяко издание, показва скелета на модула и какво отказва проверката.

Каква е цената

Работата по този начин е по-бърза, но не е безплатна. Всяко преминаване на агента има бюджет и живот от един час, а дълъг рефакторинг означава подновяването му. Read-taint ще попречи на сесия, прочела един клиентски документ, да записва каквото и да е, докато не потвърдите, което дразни първите няколко пъти и е точно правилно. Скрипт никога не може да промени нищо извън вашата пясъчна среда, затова автоматизация, която трябва да достигне до staging, минава през заявка за промяна и двама рецензенти като всички останали. Предпочитам тези ограничения, отколкото да обяснявам на Larkfield защо асистент е изпратил по имейл таблицата им с искания някъде.