ВходЗапазете среща

Глава 2.27

Сценарии за изграждане

Наръчник с тринадесет сценария за изграждане – от единично умение до доставка за изолирана среда (air-gapped). Всяка рецепта посочва целта, градивните елементи, стъпките и командите, проверката, която доказва, че решението работи, и какво се променя според изданието и формата на доставка.

Тази страница е преведена от ИИ от английския оригинал. Ако нещо е неясно, английската страница е референтна. Прочетете тази страница на английски

25 минути за четене

Това са рецептите, към които се обръщам, когато някой в Corrán Orbital или при клиент каже „искаме Nexus да прави X“. Всяка от тях е кратка нарочно. Обосновката на стъпките е в главите преди тази: глава 2.20, Умения, и глава 2.21, Plugin SDK, която разглежда комплекта за разработка на софтуер, след това глава 2.23, Домейн пакети, и трите глави след нея за изграждането. Тук получавате целта, кои градивни елементи да използвате, стъпките, командите, контролната точка, която показва, че всичко е сработило, както и бележките за изданието и доставката.

Контролната точка е най-важна. Една рецепта е завършена, когато нейната контролна точка е зелена. Всяка контролна точка в тази глава е нещо, което можете да изпълните, или нещо, което платформата изпълнява вместо вас, и всяка от тях завършва с ненулев код за изход или отказва с код, когато не е изпълнена.

Сценарий Основен градивен елемент Контролната точка, която го доказва Издание
Ново умение в Skills Engine Пакет SKILL.md skill:validate с нула грешки Community и Enterprise
Умение в манифеста с host_callback Манифест на плъгина skills[] create-nexus-plugin validate и nexus-gates Community и Enterprise
Разширяване на съществуващ пакет pack.json с inherits Проверка на политиките на лещите в пилотната контролна точка Enterprise и лиценз за пакета
Нов пакет от нулата Златен път за домейн пакети Контролни точки за staging и пилот Enterprise
Конектор за данни Умение plugin_queue validate, nexus-gates, отказ на изходящ трафик Community и Enterprise
Инструмент за MCP (Model Context Protocol) Манифест mcpTools[] validate (без комбинатори на най-горно ниво) Community и Enterprise
Витрина с бял етикет Манифест domains и branding Публично правило scope-adherence Enterprise и добавката Storefront
Мисионен пакет за Edge Мисионен пакет Тестови случаи на борда, два от три подписа Enterprise и добавката Nexus Edge
Доставка в изолирана среда Запечатан пакет nexus-airgap verify Enterprise
Модул само за Enterprise @adverant/nexus-spi Контролна точка за лицензната граница, компилации по издания Enterprise
Разклоняване или разширяване на отвореното ядро Изходният код на Community Тестове, lint и проверка на типовете Community
Облачно приложение за изданието Team Клъстер на издател Подписано издание, преглед, предоставяне на клиента Team
Обвиване на съществуващо вътрешно приложение /plugin-create migrate, validate, nexus-gates Community и Enterprise
Дърво на решенията, четено отгоре надолу. Първият ромб пита „Нуждае ли се от код, който работи постоянно?“. „Не“ води до ромб „Инструкции за асистент ли е?“, чието „Да“ завършва при „Умение в Skills Engine“, а „Не“ – при „Леща върху съществуващ пакет“. „Да“ води до ромб „Изглед на платформата за един отрасъл ли е?“, чието „Да“ завършва при „Пакет за домейн (с неговия плъгин)“, а „Не“ води до последен ромб „Трябва ли да остане затворен и лицензиран?“, завършващ при „Модул Enterprise“ за „Да“ и „Плъгин“ за „Не“.
От кой градивен елемент да започнете.

1. Ново умение за Skills Engine

Целта е инструкция за многократна употреба, която асистентът, агентите, работните потоци и инструментите за разработчици могат да изпълняват, например проверка на митническа декларация спрямо приложимите правила. Вашите градивни елементи са пакет SKILL.md в папка с името на умението, незадължителен skill.yaml за тригери и етикети и незадължителна папка scripts/, включена в него.

  1. Създайте skills/<slug>/ и напишете SKILL.md с frontmatter: name (в kebab-case, съвпадащо с името на папката), description (до 500 знака), allowed-tools и по избор triggers, capabilities и version.
  2. Напишете основния текст за модела: кога да се използва умението, стъпките му, примери и какво никога не трябва да прави.
  3. Добавете тестови случаи. Включете един с инструкция, вмъкната във входните данни, която умението не трябва да изпълнява.
  4. Валидирайте, прегледайте плана за качване, след което качете.
  5. Публикувайте. Умение, което добавя инструмент за запис, се задържа, докато двама посочени поименно души не го одобрят с ключове за достъп (passkeys), като предложилият промяната не може да одобри собствената си промяна.
npm run skill:validate skills/check-a-customs-filing
npm run skill:upload skills/check-a-customs-filing --dry-run
npm run skill:upload skills/check-a-customs-filing

Контролната точка е skill:validate, която трябва да отчете нула грешки, преди каквото и да е да може да бъде публикувано. Блокиращите грешки са липсващо име или описание и дублиран slug или тип задача. Качването на съдържание, което вече е публикувано, връща съществуващата версия (CONTENT_HASH_ALREADY_PUBLISHED), така че качването може безопасно да се повтаря.

Community получава целия създател, библиотеката, версиите, връщането към предишна версия, импортирането и тестовете. В Enterprise публикуването преминава и през shadow и canary: одобрената версия работи в режим shadow, след това за една единица зад посочени контролни точки, след това за всички, като спира сама, ако някоя контролна точка не е изпълнена. За клиент в изолирана среда уменията се пренасят предварително подписани в запечатания пакет (сценарий 9).

2. Умение от манифест с host_callback

Целта е детерминирано изчисление във вашия собствен плъгин, което платформата може да изпраща за изпълнение, например отваряне на запис за отклонение въз основа на показание. Ще използвате ред в skills[] на манифеста с ниво host_callback и маршрут /internal във вашия бекенд, защитен от сервизния guard на SDK.

  1. Декларирайте умението: id в lower_snake, tier: "host_callback", classification на или под тавана на доверие на вашия плъгин, inputSchema, outputSchema и timeoutMs между 1 секунда и 6 часа.
  2. Попълнете hostCallback: името на вашата собствена услуга (Service), нейния порт, относителен път, като например /internal/skills/excursion_open, двете ограничения в байтове (maxRequestBytes и maxResponseBytes) и tenantHeader: "X-Organization-ID".
  3. Декларирайте маршрута в api.endpoints[] с auth: "service-key" или auth: "internal" и го защитете с requireService или serviceMiddleware, никога с guard-а за потребителски обхват.
  4. Валидирайте, изпълнете контролните точки и оставете процеса по въвеждане да синхронизира уменията с регистъра чрез compileRegistry. Никога не пишете SQL за регистъра ръчно.
npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 create-nexus-plugin validate nexus.manifest.json
npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 nexus-gates --self-test

validate прилага собствените правила на синхронизацията на регистъра, преди каквото и да е да бъде синхронизирано, като всеки отказ е с кода на получателя. Път със схема, // или обратна наклонена черта се отказва като междудомейнов (cross-origin). Липсващо ограничение в байтове е ENDPOINT_BYTE_CAP_REQUIRED, поле от друго ниво е FIELD_NOT_FOR_TIER, а време за изчакване извън диапазона е TIMEOUT_OUT_OF_BOUNDS. След това nexus-gates проверява дали маршрутът /internal има сервизния guard и е деклариран като internal или service-key. Тази двойка контролни точки е доказателството.

Синхронизацията е декларативна. Изпращайте пълния набор умения всеки път, защото умение, което пропуснете, се деактивира, и прекратявайте стъпката си за внедряване при всеки статус, различен от 200. В Enterprise синхронизацията на плъгин се проверява изцяло: ако едно умение наруши правило, нищо от тази синхронизация не се приема (PLUGIN_SYNC_ALL_OR_NOTHING) и предишната версия продължава да работи. Плъгин с доверие на ниво community не може да използва нивата, които достигат до модел, tool_using и llm_only; за тях е необходимо доверие core или verified.

Плъгини и MCP синхронизация
Плъгини и MCP синхронизация
Плъгини, които добавят умения, и за какво е проверена всяка синхронизация. Обърнете внимание на плъгина, чиято синхронизация е отказана изцяло, защото едно от петте му умения използва ниво, което само платформата може да хоства, докато предишната му версия продължава да работи.

3. Разширяване на съществуващ пакет

Целта е нов отрасъл или подотрасъл, който преизползва по-голямата част от съществуващ пакет, например кредитиране и спорове по карти върху структурата на пакета Insurance. Градивният елемент е pack.json, който посочва родителя си в inherits и добавя само собствените си групи лещи и думи.

  1. Започнете пакета чрез златния път за домейн пакети, след което задайте inherits да съвпада с id на родителския пакет.
  2. Добавете собствените си групи lens, всяка с нейните места, предназначение и препратка към лексикона.
  3. Добавете думите си в лексикона, всяка с ясно пояснение. Маркирайте термин като exact, когато трябва да се показва точно както е написан.
  4. Преизползвайте споделени лещи, вместо да създавате свои: режим, от който се нуждаят няколко пакета, например регистър на възложените на външни изпълнители технологии, е една споделена леща.
  5. Проверете веригата от лицензи. Вашият пакет наследява изискванията за добавки на родителя си.
  6. Прегледайте всяка леща от името на конкретен човек върху синтетичен клон.
{ "id": "fintech", "name": "Banking and payments", "version": "0.1", "inherits": "insurance" }

Доказателството е проверката на политиките в пилотната контролна точка, която потвърждава, че всяка леща само стеснява своята основа и по подразбиране държи личните полета скрити. Леща, която се опитва да покаже това, което основата ѝ скрива, се отказва с LENS_CANNOT_WIDEN. Що се отнася до лицензирането, конзолата отказва да издаде лиценз за вашия пакет без добавките, от които се нуждае родителят му; пакетът Insurance изисква Decision rooms и запечатани записи.

Домейн пакетите са за Enterprise и се лицензират поотделно. Екраните на пакета за телефон изискват и добавката Mobile apps. Дъщерен пакет не може да променя обвивката, компонентите или правилата за писане.

4. Нов пакет от нулата

Целта е изгледът на един отрасъл към Nexus: неговият модел на знания, лещите за всяка роля, доказателствата, които изискват правилата му, и плъгинът, който поддържа данните му актуални. Глава 2.24, Изграждане на персонализирана вертикала от край до край, разглежда това изграждане изцяло; тук е кратката версия.

  1. Изпълнете златния път за домейн пакети и опишете пакета: предназначение, единици, базов модел и правилата, които съпоставя.
  2. Изградете модела на знания върху базов модел и класифицирайте всяко свойство при добавянето му.
  3. Прочетете плана, потвърдете отпечатъка му с ключа си за достъп (passkey) и създайте.
  4. Оформете лещите в Конструктора на лещи, като всяка стеснява базова леща.
  5. Напишете плъгина и всички умения за Skills Engine, от които пакетът се нуждае.
  6. Генерирайте синтетични данни от зададен seed с необичайните случаи, които са важни за вас, и прегледайте всяка леща от името на конкретен човек.
  7. Повишете от пространството за разработка към staging, към пилотна единица, след това към всички единици.

Доказателството са контролните точки за повишаване: всички тестове преминават върху синтетичните клонове при преминаване към staging, след това двама рецензенти, които не са авторът, след това 14 дни в пилота с грешки под 1 на 1,000. Нито една стъпка не може да бъде пропусната (GATE_CANNOT_BE_SKIPPED). Пакетите са за Enterprise. В Community златният път за домейн пакети не се предлага.

5. Конектор за данни

Целта е данни от външна система да постъпват по график в собствените таблици на вашия плъгин, например събития от портала от терминална операционна система. Градивните елементи са умение plugin_queue, работен процес (worker), който изтегля от вашата опашка, миграция за целевата таблица и изходящ адрес, деклариран в манифеста.

  1. Декларирайте умение plugin_queue с queueName, изписано като <plugin name>.<name>. Двоеточие не е разрешено и името трябва да е в манифеста, защото оркестраторът поставя задачи директно в тази опашка.
  2. Напишете worker-а, който изтегля от опашката и извиква външната система.
  3. Декларирайте адреса на външната система като изходящ адрес. Всичко, което не е изброено, се блокира.
  4. Съхранявайте постъпващите данни в собствената си схема, с organization_id, owner_user_id и business_unit_id на всеки ред.
  5. Четете идентификационните данни за външната система по име от средата и посочете променливата в scripts/ci/required-env.
  6. Изпращайте изтеглянията за изпълнение чрез UNO, механизма за работни потоци, никога с таймер, който извиква механизмите директно.
npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 create-nexus-plugin validate nexus.manifest.json
npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 nexus-gates --only no-credentials --only no-direct-compute --only migrations-are-scoped
node scripts/ci/required-env

validate проверява името на опашката и времето за изчакване спрямо правилата на синхронизацията на регистъра. Трите контролни точки доказват, че няма идентификационни данни за модел, няма директно изчисление и таблицата е с правилен обхват. Изпълнете пълния nexus-gates, преди да изпратите промените, тъй като --only стеснява изпълнението и посочва това в обобщението си. По време на работа извикване към адрес, който манифестът не е декларирал, се спира на периметъра с EGRESS_NOT_DECLARED.

Собствените конектори на платформата към дискове, уикита, пощенски хранилища и наследени системи, с проследяване на промените и произхода на данните, се предоставят с добавката Data connectors. Конектор, който изградите сами, е плъгин и работи във всяко издание. Добавянето на изходящ адрес в по-късно издание е разширяване, което се задържа, докато двама рецензенти не го приемат.

6. MCP инструмент

Целта е инструмент, който Claude Code, агенти и други MCP (Model Context Protocol) клиенти могат да извикват, например за справка в историята на проверките на даден кораб. Градивният елемент е запис в mcpTools[] на манифеста с name, description и inputSchema.

  1. Дайте име на инструмента и го опишете ясно. Описанието е това, което моделът чете, за да реши дали да го извика.
  2. Напишете inputSchema като една обектна схема. Не поставяйте oneOf, allOf или anyOf на най-горното ѝ ниво.
  3. Дръжте маршрута, който обслужва инструмента, зад guard-а за обхват, както всеки друг маршрут /api, така че принадлежността към наемател да идва от токена на извикващия.
  4. Валидирайте манифеста.
npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 create-nexus-plugin validate nexus.manifest.json

Доказателството е validate: комбинатор на най-горно ниво се отказва още при създаването, защото по време на работа той би довел до отказ на инструмента за всеки MCP подагент, който го импортира, и инструментът би съществувал, без никой да може да го извика.

В Enterprise всеки инструмент, който IDE (интегрирана среда за разработка) може да извиква, е посочен в каталога с инструменти на Workbench с неговото ниво, дали променя нещо, фиксиран отпечатък и ролите, които могат да го използват. Ако описанието на вашия инструмент се промени в ново издание, каталогът задържа инструмента, докато човек не прегледа промяната. Това е умишлено: промененото описание е начинът, по който един инструмент може да започне да иска от модела нещо, което не би трябвало. Извикване на каквото и да е извън пропуска на извикващия се отказва с CONNECTION_SCOPE_EXCEEDED.

7. Витрина със собствена марка (white-label)

Целта е приложение, което използват клиентите на вашия клиент, на домейна на клиента и с неговата марка, без следа от Adverant. Градивните елементи са блоковете domains и branding на манифеста, помощните функции за вход на SDK и добавката Storefront / white-label на клиента.

  1. Поставете домейна на клиента в domains[] като primary, заедно с евентуални aliases.
  2. Попълнете branding: appName, tagline, primaryColor, accentColor, passkeyRpId, съвпадащ с домейна, и oauthClientRef.
  3. Осъществявайте входа на потребителите чрез помощните функции за вход на SDK и декларирайте точно двата им публични маршрута, с auth: "public" и allowAnonymous: true.
  4. Изпращайте всяко извикване от фронтенда през проксито с позволен списък на бекенда за фронтенда. Никога не поставяйте адрес на услуга в клиента.
  5. Оставете плащанията на администратора на клиента, който свързва платежните шлюзове и настройва брандираното плащане.
npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 nexus-gates --only scope-adherence --only api-contract

Доказателството е scope-adherence. Той допуска незащитен маршрут /api само когато манифестът декларира точно този метод и път като публични и пътят е един от маршрутите за вход; всяка друга публична декларация се проваля и посочва двата разрешени пътя. След това api-contract сравнява декларираните маршрути с реалните в двете посоки. definePlugin също така отказва frontend.basePath, който не е относителен път от същия произход (same-origin).

White-label е добавката Storefront / white-label към Enterprise, която лицензира и плащанията. Данните на картите никога не достигат до Nexus. Администраторът на клиента притежава марката, а платформата я определя от организацията, а не от вашия код.

8. Пакет за мисии на Edge

Целта е нова или обновена мисия за спътник или дрон с Nexus Edge, например добавяне на адаптер за откриване на кораби към мисия за морско наблюдение. Градивният елемент е пакет за мисия, изграден и подписан на земята.

  1. Започнете от текущия пакет на страницата „Изграждане на пакет за мисия“, която съставя новата версия от старата и отбелязва всяка промяна.
  2. Променяйте само това, от което мисията се нуждае. Запазвайте големите части – езиковия модел и онтологията – непроменени, когато е възможно.
  3. Проверявайте таблицата за разпределение на всяка стъпка на влошаване, така че всяка платка да продължава да побира това, което изпълнява.
  4. Изпълнете бордовите тестови случаи на пакета на стенд със същите платки.
  5. Изпратете го за подписване: необходими са два от три подписа.
  6. Издайте го към една платформа. Той се поставя в неактивния слот и се включва едва след като тестовите му случаи преминат на борда.
  7. Разпространете го към следващата платформа след една седмица без проблеми.
Пакети за мисии
Пакети за мисии
Библиотеката с пакети за мисии, със съдържанието на всеки пакет и платформите, които го изпълняват. Обърнете внимание на по-старата версия, запазена на борда за връщане, и на броя тестови случаи, които всеки пакет трябва да премине на своя хардуер.

В тази рецепта няма команди; тя се изпълнява в страниците на Nexus Edge в конзолата. Доказателството са бордовите тестови случаи, всички от които трябва да преминат, преди пакетът да бъде включен, и двата подписа. Ако тест се провали на борда, платформата остава на предишния си пакет, а грешката се изтегля при следващото преминаване. Инсталирането на пакет върху хардуер, за който не е проверен, се отказва с PACK_NOT_CHECKED_FOR_HARDWARE.

Nexus Edge е добавка, лицензирана за платформа или за флот. Пакетите остават валидни, докато платформата е без връзка. Каналът нагоре е тесен, затова планирайте размерите съобразно него: нашето издание 1.5 беше 412 MB срещу 9.8 GB за пакет с нов езиков модел.

9. Доставка в изолирана среда (air-gapped) за клиент

Целта е вашият плъгин или пакет да бъде инсталиран на обект на клиент без мрежа. Градивните елементи са запечатан пакет от @adverant/nexus-sovereign, вашият ключ за подписване на издания и собствените канали за издания на клиента.

  1. Изградете плъгина и неговите образи точно както за свързан клиент, с всички проверки в зелено.
  2. Създайте запечатан пакет с профила airgap, съдържащ образите, миграциите, предварително подписаните умения и SBOM (спецификация на софтуерните компоненти) с лицензите.
  3. Подпишете го с вашия Ed25519 ключ за издания.
  4. Проверете го сами на чиста машина.
  5. Изпратете пакета на носител, а публичния си ключ и SHA-256 на пакета – по отделен път.
  6. Операторът на клиента проверява пакета с вашия ключ, след което въвежда изданието чрез собствените си канали за издания.
nexus-airgap bundle
nexus-airgap verify --bundle cold-chain-0.4.0.tar.gz --trusted-key corran-release.pub.pem --profile airgap

nexus-airgap bundle изгражда пакета от вашата конфигурация на пакета. Доказателството е nexus-airgap verify от страната на клиента. Той изчислява наново хеша на всеки файл, отхвърля всеки файл, който манифестът не изброява, изисква доверен подписващ и отказва пакет, чийто списък с разрешени мрежи не е празен. Променен файл се проваля с BUNDLE_INTEGRITY_VIOLATION. Никой никога не бива да изключва строгата проверка, за да я заобиколи.

Изолираните (air-gapped) инсталации са Enterprise. Нищо в пакета не може да изтегля каквото и да е при инсталиране, а модел, необходим на плъгина, идва от собствения сървър за модели на клиента чрез AI (изкуствен интелект) Provider Router.

10. Модул само за изданието Enterprise

Целта е затворена, лицензирана възможност, която се свързва с отвореното ядро, например одитна следа с дълго съхранение, продавана само на клиенти с Enterprise. Градивният елемент е интерфейсният пакет @adverant/nexus-spi и нищо друго от Community.

  1. Съхранявайте в хранилището си копие на изградения интерфейсен пакет, фиксирано байт по байт, като локален пакет file:, с неговото фиксиране SHA256SUMS.
  2. Напишете RouteModule (или ScreenModule за екрани в конзолата) спрямо него, с групата функции, която обслужва.
  3. Изпълнявайте всеки маршрут зад ctx.requireScope и проверявайте собственото разрешение на модула, преди да отговорите.
  4. Отказвайте с LICENCE_LOCKED, когато организацията няма право, и показвайте тийзъра на функцията, никога нейните данни.
  5. Придържайте хранилището към лицензната граница, след което изградете композираното дърво на всяко издание.
npm ci
npm test
npm run build

Доказателството е правилото за лицензната граница: никакъв импорт от обхват на Community освен интерфейсния пакет, никакъв относителен импорт извън хранилището и никаква зависимост file:, link: или workspace: извън него. След това трите команди по-горе трябва да преминат във всяко композирано дърво на изданието, а не само във вашето работно дърво. Глава 2.25, „Изграждане за всяко издание“, съдържа скелета на модула.

Модулът се зарежда в услуга на Community при стартиране в инсталации, чийто лиценз включва неговата група функции. Без това разрешение той отказва, така че една и съща компилация се доставя навсякъде и не прави нищо там, където не е лицензиран.

11. Разклоняване (forking) или разширяване на отвореното ядро

Целта е промяна в самото Community, запазена във вашето разклонение или върната към проекта. Градивният елемент е изходният код на Community под Apache License, Version 2.0.

  1. Разклонете хранилището и създайте клон от main.
  2. Предпочетете плъгин или умение, ако желаното от вас може да бъде такова. Промяна в ядрото е ваша отговорност за поддръжка при всяко издание.
  3. Направете промяната с тестове, които се провалят без нея.
  4. Изпълнете проверките, които проектът изпълнява, преди да предложите каквото и да е.
  5. Запазете файла NOTICE и не използвайте имената или търговските марки на Adverant отвъд посочването на произхода на работата.
git checkout -b feature/your-change
npm test
npm run lint
npm run typecheck

Доказателството е преминаването на тези три проверки, както и доказателство, че всеки нов тест се е провалял преди вашата промяна. Запазете вярно едно свойство на отвореното ядро във вашето разклонение: Community изпълнява агент от край до край с локален модел без ключ и без мрежа. Промяна, която нарушава това, нарушава онова, което прави Community използваемо самостоятелно.

Това е само за Community. Всичко, което трябва да остане затворено, принадлежи вместо това на модул Enterprise (сценарий 10), така че лицензната граница да остане на място, което всеки може да посочи.

12. Облачно приложение за изданието Team

Целта е приложение, което клиентите с Team могат да инсталират. Team работи само в облака на Adverant, така че приложението достига до тях само чрез каталога. Градивните елементи са плъгин и издателски клъстер: ваш собствен виртуален клъстер в облака на Adverant с примерни данни.

  1. Изграждайте и тествайте в издателския клъстер, само с примерни данни.
  2. Декларирайте в манифеста му всичко, от което приложението се нуждае, и нищо повече.
  3. Издайте го подписано, за преглед от Adverant и вписване в каталога.
  4. Всеки клиент го инсталира, като предоставя всеки деклариран обхват звено по звено.

Доказателството се състои от две части. Подписаното, прегледано издание ви вкарва в каталога. След това разрешението на клиента определя до какво приложението има достъп при него, а всяко извикване, което не е декларирано, се отказва с CONNECTION_SCOPE_EXCEEDED. Липсващ обхват можете да добавите само в ново издание, което клиентът преглежда.

Инсталиране на плъгин от трета страна
Инсталиране на плъгин от трета страна
Администратор инсталира плъгин от трета страна, като предоставя всеки деклариран обхват за всяко звено и пропуска един. Изображението показва отказано извикване, което плъгинът никога не е декларирал.

Издателският клъстер няма маршрут до нито един клиент и заявката за данни на клиент там се отказва с TENANT_BOUNDARY. Клиентите могат да споделят с вас резултати от тестове, но никога своите данни. Team включва възможността за операции с работни потоци, така че ако приложението ви доставя работни потоци, клиентите с Team могат сами да ги прехвърлят между средите.

13. Обвиване на съществуващо вътрешно приложение като плъгин

Целта е приложение, което вашата компания вече използва, въведено в Nexus, така че да наследи вписването, изолацията и управлението. Градивните елементи са умението /plugin-create за първата чернова и инструментите и проверките за манифести на SDK за довършването ѝ.

  1. Изпълнете /plugin-create с хранилището. То анализира кода и избира стратегия за обвиване, след което генерира бекенда, миграциите, потребителския интерфейс (UI), манифеста и тестовете.
  2. Повдигнете манифеста до договора v2. migrate добавя трите изречения на закона и премества domain в domains[], като отказва да измисля входна точка.
  3. Заменете всяка стойност на наемателя, която обвивката чете от заглавките, с охраната на обхвата на SDK.
  4. Добавете organization_id, owner_user_id и business_unit_id към всяка таблица, с първични ключове, започващи с наемателя.
  5. Декларирайте всеки маршрут с неговото право и инсталирайте регистъра на отказите.
  6. Изпълнявайте проверките, докато не станат зелени.
npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 create-nexus-plugin migrate nexus.manifest.json --write
npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 create-nexus-plugin validate nexus.manifest.json
npx -p @adverant-nexus/plugin-sdk@2.50.0 nexus-gates --self-test

Доказателството е nexus-gates, завършващ с код 0, като scope-adherence, one-fence, migrations-are-scoped, crud-adherence и api-contract преминават успешно. Очаквайте първото изпълнение да се провали на повечето от тях; при нас то отчете всеки маршрут като без обхват, защото черновата се доверяваше на заглавки, които браузърът може да задава. Проверките нямат превключвател за поправка – умишлено.

Обвитите приложения работят с всяко издание. Внедряването е само чрез каналите за издания на инсталацията, затова игнорирайте всички файлове за внедряване, написани от черновата. Времето отива в работата по изолацията: планирайте дни за реално приложение, а не часове.